За съдбата на лекаря по време на епидемия
Писмото 
на Чехов до А.С. Суворин - съветски публицист, издател, публицист, сценичен критик и драматург.
16 август 1892 година, Мелихово
Повече няма да пиша, зарежете… Писах до Опатия, писах до Сейнт Мориц, писах най-малко 10 пъти. До ден сегашен Вие не ми пратихте нито един правилен адрес и по тази причина нито едно мое писмо не дойде до Вас, а моите дълги описания и лекции за холерата пропаднаха на вятъра. Обидно е. Но най-обидно от всичко е, че след редицата мои писма за нашите борби с холерата, Вие внезапно, от радостния тюркоазен Биариц, ми пишете по какъв начин ми завиждате за свободното време! Нека Аллах ви елементарни!
Е, жив съм и здрав. Лятото беше прелестно, изсъхнало, топло, несметно със земни плодове, само че цялата му хубост, започвайки от юли, в последна сметка бе провалена от вестта за холерата. В същото време, до момента в който в своите писма ме канехте ту във Виена, ту в Опатия, аз към този момент бях участъков доктор на Серпуховското земство, ловях холерата за опашката и с всички сили проведох нов сектор. В моя сектор има 25 села, 4 заводи и 1 манастир. Сутрин одобрявам болните, а по-късно тръгвам. Пътувам, чета лекции на печенегите, церя, нервирам се, и тъй като земството не ми даде за всичката тая организация нито копейка, изпросвам от богаташите ту едно, ту друго. Оказах се великолепен бедняк. Благодарение на оскъдното си сладкодумство, моят сектор в този момент разполага с две превъзходни колиби с всичко належащо и пет колиби не до такава степен превъзходни... Избавих земството даже от разноските по стерилизация. Измолих вар, хлор и всевъзможни миризливи гадости от фабрикантите за всичките си 25 села. С една дума, А. П. Коломнин би трябвало да се гордее с това, че е учил в същата гимназия, като мен.
Душата ми е изтощена. Скучно е. Да не принадлежиш на себе си, да мислиш единствено за диария, да се стряскаш нощем от кучешкия лай и тропането по вратата (дали не е за мен?), да яздиш на отвратителни коне по неведоми пътища и да четеш само за холерата, и да чакаш единствено холерата, а в това време да оставаш напълно безучастен към цялата тая болест и хората, на които служиш – ето, уважаеми, това е нещо, който не можеш да приветстваш. Холерата е към този момент в Москва и в Московска околия. Трябва да я чакаме с всеки минал час. Съдейки по хода й в Москва, би трябвало да мислим, че тя към този момент се изражда и че усложненията почват да губят своята мощ. Трябва още да мислим, тя мощно се поддава на ограниченията, признати в Москва и при нас.
В Нижний лекарите и въобще културните хора чудеса сътвориха. Ужасен бях от екстаз, четейки за холерата. В положителното остаряло време, когато заболяваха и умираха хиляди, не биха и мечтали даже за тия поразителни победи, които през днешния ден се случват пред очите ни. Жалко, че Вие не сте доктор и не можете да споделите с мен цялото наслаждение, т.е. да почувствате в цялост и да осъзнаете и оцените всичко, което се прави. Впрочем, за това не трябва да се приказва в резюме. Начинът за лекуване на холера изисква от лекаря на първо място неприбързаност - т.е. на всеки болен е нужно да се отдават по 5-10 часа, а постоянно и повече…. Докато аз обгрижвам един болен, 10 могат да се разболеят и умрат. Във всички тия 25 села съм единствено аз, в случай че не считаме и фелдшера, който ме назовава „ ваше благородие “, тормози се да пуши в мое наличие и не може да стори без мен нито крачка. При единичните случаи ще бъда мощен, само че в случай че епидемията се разрасне даже до петима заболели дневно, ще мога само да се безпокоя, да се изтощавам и да усещам себе си отговорен.
За литература, несъмнено, и да помисля не мога. Нищо не пиша. Отказах се, с цел да запазя най-малко една дребна независимост на деяние, и по тази причина пребивавам без пари. Изчаквам, до момента в който смелят и почнат да продават ръж, а до тогава ще се препитавам с „ Медведем “ и гъби, които при нас ту ги има, ту ги няма. Впрочем, в никакъв случай не съм живял толкоз на ниска цена, колкото в този момент. Всичко сами си вършим, даже хлябът си е наш. Мисля, че след две години всичките ми разноски за семейството няма да надвишават хиляда рубли годишно. Когато научите от вестниците, че холерата към този момент е свършила, това ще значи, че още веднъж съм се захванал да пиша. Докато послужвам в земството, не ме считайте за книжовник.
Инфо: www.webstage.bg
